Ти знаеш ли какво учиш ?

Колко от вашите колеги в университета са наясно с дисциплината, която изучават? Колко от вашите приятели завършили висше образование , работят по специалността си?

Много от студентите в университета постоянно си задават въпросите : „Това за какво го уча?” , „Защо избрах тази специалност? Та аз понятие си нямам за какво става въпрос....” , „ Този предмет защо го изучаваме ? Надали ще ми потрябва, някъде  в бъдеще” и много други въпроси свързани със специалността и предметите, които изучават.

Когато кандидатстваш в определен университет, идва момент в който трябва да избереш желаната от теб специалност , която ще изучаваш. Ти трябва да си наясно със себе си , че това до голяма степен предопределя твоето бъдеще или поне бъдещите ти 4 години на следване. Трябва да си наясно, че ти инвестираш доста средства, усилия и време през следващите 4 години и ако не си наясно е по- добре да го осъзнаеш навреме! И тук идва момента , в който трябва да се запитаме : „Не е ли твърде рано човек на 18 годишна възраст да може да осъзнае тези неща?”

Да, може и да е така.... Но после идва период, в който след 2 годишно следване , всеки студент може да осъзнае : разбира ли това което учи или го учи просто за да вземе диплома и да нарече себе си „Висшист” след време; това ли е специалността и професията, с които иска да се занимава; това ли е неговото поприще, в което може да разгърне потенциала си ; и друг тип такива въпроси , на които ако отговорът е НЕ – по- добре да се пренасочи към друг вид специалност или друг университет.

Преди време беше обяснимо за момчетата , че влизаха в университети с едничката мисъл, да избегнат казармата. Да, така беше , голяма част от сегашните „висшисти” , са такива поради едничката мисъл от задаващото се „страшно” и „болезнено” заточение в името на родината. И къде са повечето от тогавашните висшисти ? Колко от тях работят по специалностите, които завършиха? Да, но този период  вече отмина. А сега момчета какви са причините да желаете да се образовате? Същите поради, които и момичетата?

Наскоро запитах колега , 3-ти курс, който се оплакваше че нищо не разбира от това което учи : Защо продължаваш да се мъчиш , щом не разбираш нищо? Не е ли по- добре, да се прехвърлиш в друга специалност или да прекъснеш и да започнеш работа? – Отговорът беше прост: „ Защото родителите ми ще престанат да ме издържат”

За бога ! Щях да падна , но тогава се опитах да се сдържа и приех отговора хладнoкръвно. Отдавна съм осъзнал че това е една от причините да станеш студент- студентския живот. Но струва ли си да си пропиляваш цял един живот- заради студентския такъв? Явно- да , за мое огромно съжаление.  

Малко са хората, които знаят с какво точно искат да се занимават в бъдеще! Докато сме млади постоянно си меним мнението! Но моят съвет е : Ако не знаеш с какво се захващаш, по- добре не се захващай! По- добре изчaкай година, две, три- докато осъзнаеш силните си черти , с какво желаеш да се занимаваш , коя е професията, която би ти доставяла удоволствие  да я работиш, къде би бил успешен и най- важното готов ли си да започнеш да изучаваш дадена специалност?

Как университета може да насърчи студентите към осъзнаване на това, което изучават? Още в началото трябва ясно да се дефинират специалностите и да се предоставят и обясняват възможните алтернативи за реализация.  Друг от начините би бил чрез постоянни срещи с бивши студенти , които са успели да се реализират успешно в завършилите области и специалности! По този начин студентите реално могат да се докоснат и да имат стремеж към осъзнаване и поставяне на собствени цели. Биха могли да видят на практика , къде могат да се реализират и къде могат да работят. Това са малка част от практиките , които могат да се приложат  в помощ на студента ....

По мои лични наблюдения много малко от студентите осъзнават с какво са се захванали! Какво правят в момента ! И какво ще правят  в бъдеще! И най- големият проблем на българското академично образование е именно това ! Но затова не са виновни само и единствено студентите- виновни са комплексни фактори – от родителите, през приятелите, преподаватели – докато стигнем до цялата икономическа конюнктура на страната и ценности които ни се налагат през последните години ...........