2012 или как се изпаряват мечтите.....

Лична равносметка за 2012- как мечтите и целите ми се промениха 

Равносметка за 2012 година – етапите през които премина моята личност. Година през която едни мечти се изпариха, ценностите ми се промениха и нови мечти се породиха в моето съзнание. Годината в която най- ясно се открои идеята за моето бъдеще , годината която осъзнах че имам нова цел в живота и трябва да я следвам. Маркетингът зае централно място в моето мислене. И точно тази дума се надявам да предопределя бъдещите ми цели и мечти. Това щеше да бъде година на липсата! Липсата на най- близкия човек в моя живот. Щеше да бъде година на забраната! Забраната на един от моите пороци да се упражняват на публични и закрити места. Да , пушенето ! Порок , който бе тясно свързан и с моята професионална реализация досега. Забрана , която ми показа, че ще става още по- трудно да реализирам една от моите мечти. Мечта свързана с отваряне на собствено заведение за хранене. Но Не ! Аз не бих се отказал от една мечта просто ей така . Но ентусиазма ми взе да утихва. Просто съм реалист и се опитвам да следя ситуацията в бранша. За момента е по- добре да не мисля точно за тази идея и мечта. Очаквано, както и в другите сфери и в ХоРеКа бранша ще се откроят няколко големи играча на пазара , а за другите ще останат „трохите”. Това го очаквах от няколко години , но през тази година тенденция най- ясно си пролича. Просто вече няма „хляб” в тази сфера както беше преди. Най- ясно се видя това на практика- почти нямаше нови отворени заведения през тази година във Варна. А тези които отвориха бяха към различни вериги- просто поредния нов обект. Други просто смениха местонахождението си. Но като цяло бе може би най- слабата година за бранша.  

И така моята равносметка за 2012

Началото на годината бе меко казано тегаво. Предстоеше ми най- трудната сесия. Но не за това че предметите бяха трудни или нещо друго, просто беше следствие на „проспания” и пропилян семестър. С най- лошия текущ контрол досега , а и в цялата група. С трудно възстановяване след няколко месечен къртовски труд и опит за възвръщане на нормален ритъм на живот( пак да се живее нормално , да си върна деня да ми е ден и нощта да ми е нощ). И да! С много положени усилия- успях. Взех си сесииката успешно, без нито една от предварително планувани 2 поправки. Дойде време да се успокоя и да си отдъхна! 

Последваха няколко трудни , „студентски” месеца, през които неистово се опитвах да си намеря работа. Доста сложна задача за началните месеци на годината се оказа... Почти, нямаше оферти, а тези които изкачаха се оказаха меко казани „куци”( една моя много любима дума , свързвана с оферти и предложения за работа). По- сериозната оферта изскочи чак към началото на април. Естествено беше свързана с целогодишна работа в града, нещото което в този момент търсех. Но мирисът на лятото се усещаше и колебанията в мен започнаха да напират. Дали да избера целогодишна работа с по- лоши финансови параметри или да изчакам малко и пак да забегна по морските курорти. Хм, много сложна дилема! След няколко безсънни нощи, реших да приема и опитам предизвикателството на целогодишната работа. Но след само 2 дни на проучване и тестове осъзнах, че не това е мястото на което съм щастлив и на което бих се задържал. Веднага трябваше да задействам план „Б”. Междувременно бях получил предложение от бившия ми шеф в един от морските курорти да се завърна и да работим отново заедно след 3-годишна пауза. Място, което ми беше познато във всеки един аспект, на което бях прекарал 4 години ( или по- точно 4 летни сезона) и на което нямаше нужда от адаптация и доказване в началото. Е да, звучи перфектно , но не бе точно така. Трябваше да преглътна част от моята гордост, част от моите принципи и някои мои неписани закони ( да не се връщам да работя на предшни местоработи). Прецених плюсовете и минусите и в крайна сметка се съгласих. За което не съжелявам ни най- малко! Последваха месеци на усилена работа. Междувременно се справих безпроблемно и с юнската сесия. Доста лесно при това , но през семестъра този път бях си „постлал” изключително добре. Като най- запомнящ се момент може би трябва да отлича момента , в който цялата ми група отказахме да участваме в единия изпит – в знак на несъгласие (смяна на формата в последния момент, при положение че 2,5 месеца ни „набиваха” в главите как формата на изпита ще е еди какъв си). И така сесията бързо бе забравена, не без помощта на високите летни температури, многото работни часове, „трудните” клиенти и липсата на почивки и почивен ден. Това сигурно ми бе рекорд: над 100 работни дни без почивен ден, с усилено работно темпо и работни часове на ден между 12 и 16 часа. Всеки ден ! Но не ме разбирайте погрешно. Шефът ни бе дал възможност да избираме: дали искаме почивни дни или без такива и възможността да изкарваме повече пари. Естествено , алчността в нас надделя. А и се страхувахме от ефекта на новия член в екипа. Не беше болка за умиране , а и аз лично се крепях на една проста сметка: повече работни часове= по- малко свободно време= по- малко време за харчене на пари= повече спестявания. Е пак харчех , то човек с широки пръсти няма начин да не харчи , но в сравнение с други години се усещаше разлика.

Най- много ми липсваше свободното време за идеите, които имах и които се зараждаха на момента-идеи за разработването на заведението. Преди бях свикнал да реализирам почти всички новодошли идеи , но не и това лято. Яд ме е че със сигурност има добри идеи , които вече дори и непомня. Почнах да осъзнавам, че от умората и може би от годинките все повече забравям. Е да не изключвам и функциите на мозъка, но все пак ....Е мина и замина и това лято. Поуката и равносметката, която извлякох бе че бранша запада. Ако не се влеят нови и свежи идеи и нови сили в близките няколко години, картинката коренно ще се промени. Лично за себе си осъзнах , че не искам да съм част вече от обслужващия персонал. Достигнал съм вече едно ниво , над което трябва да градя отгоре. Просто в момента е един застой в личен план и осъзнах че моето поприще за вбъдеще трябва да е друго.

Да осъзнах, че това което уча е нещо много ценно и трябва да вложа цялата си енергия, сили и средства за да стана по- добър. Мотивирах се много силно през есента- маркетинга ще е моят начин на мислене , а университета моят начин на живот през следващите няколко месеца ( след септември натам).И така започна зимния семестър, но усещах че трябва да имам и друго занимание освен курсовите работи и лекциите. Мотивирах се да си намеря стаж по специалността и успоредно с теорията да „карам” и практика. Много силно желаех някоя сериозна и голяма компания да ми даде шанс- както аз да се уча на практика , така и те да се възползват от моите идеи. Но уви! Оказа се че във Варна е почти невъзможно да си намериш стаж в областта на маркетинга през есента. Трябваше да практикувам сам! Но без налични финансови средства най- добрата опция бе в онлайн пространството. Осъзнах колко е трудно да се мъчиш да направиш нещо сам, та дори да си намериш стажантска програма. Замислих се, че след година когато завърша , ще е още по- трудно да си намеря работа в тази област. Осъзнах че трябва да започвам да подготвям нещата отдалеч. Трябваше да създам впечатление на човек, който има големи интереси в областта на маркетинга, който осъзнава и разбира дисциплината, който е целеустремен, човек който „гори в играта”. Е не беше чак толкова трудно. Със сигурност съм направил впечатление на определени хора и се надявам за вбъдеще това да ми се отплати. Да, такъв съм аз , всяко нещо го правя с определена цел! В много моменти може да изглежда безкористно , но не си правете илюзии. Един от принципите ми в живота е „ Всичко се връща, рано или късно” !

Изводи от 2012:

1. Не искам да работя повече като сервитьор и барман. Изобщо с клиенти. Да, може би ще работя отново още през 2013, но ще бъде временно. Силата ми е в креативността и мениджмънта.

2. Маркетингът започна да се превръща в начин на мислене и начин на живот за мен. 

3. Трябва да създам колкото се може повече контакти в тази област преди да завърша.

4. Имам голям потенциал за развитие. Нужен е точния човек да го отключи и развие. Или шанс да се изява на правилното работно място.

5. Видях потенциал в някои мои колеги, който досега не бях забелязвал 

6. Най- спокойното ми работно лято през последните 12 години.

7. В заведенията вече няма такава печалба както бе преди , май започнах да се отказвам от мечтата си – да си открия и менаджирам свое собствено.