Колко от вашите
колеги в университета са наясно с дисциплината, която изучават? Колко от вашите
приятели завършили висше образование , работят по специалността си?
Много от студентите в университета постоянно си задават
въпросите : „Това за какво го уча?” , „Защо избрах тази специалност? Та аз
понятие си нямам за какво става въпрос....” , „ Този предмет защо го изучаваме
? Надали ще ми потрябва, някъде в бъдеще” и много други въпроси свързани със
специалността и предметите, които изучават.
Когато кандидатстваш в определен университет, идва момент в
който трябва да избереш желаната от теб специалност , която ще изучаваш. Ти
трябва да си наясно със себе си , че това до голяма степен предопределя твоето
бъдеще или поне бъдещите ти 4 години на следване. Трябва да си наясно, че ти
инвестираш доста средства, усилия и време през следващите 4 години и ако не си
наясно е по- добре да го осъзнаеш навреме! И тук идва момента , в който трябва
да се запитаме : „Не е ли твърде рано човек на 18 годишна възраст да може да
осъзнае тези неща?”
Да, може и да е така.... Но после идва период, в който след
2 годишно следване , всеки студент може да осъзнае : разбира ли това което учи
или го учи просто за да вземе диплома и да нарече себе си „Висшист” след време;
това ли е специалността и професията, с които иска да се занимава; това ли е
неговото поприще, в което може да разгърне потенциала си ; и друг тип такива
въпроси , на които ако отговорът е НЕ – по- добре да се пренасочи към друг вид
специалност или друг университет.
Преди време беше обяснимо за момчетата , че влизаха в
университети с едничката мисъл, да избегнат казармата. Да, така беше , голяма
част от сегашните „висшисти” , са такива поради едничката мисъл от задаващото
се „страшно” и „болезнено” заточение в името на родината. И къде са повечето от
тогавашните висшисти ? Колко от тях работят по специалностите, които завършиха?
Да, но този период вече отмина. А сега
момчета какви са причините да желаете да се образовате? Същите поради, които и
момичетата?
Наскоро запитах колега , 3-ти курс, който се оплакваше че
нищо не разбира от това което учи : Защо продължаваш да се мъчиш , щом не
разбираш нищо? Не е ли по- добре, да се прехвърлиш в друга специалност или да
прекъснеш и да започнеш работа? – Отговорът беше прост: „ Защото родителите ми
ще престанат да ме издържат”
За бога ! Щях да падна , но тогава се опитах да се сдържа и
приех отговора хладнoкръвно. Отдавна съм осъзнал че това е една от причините да
станеш студент- студентския живот. Но струва ли си да си пропиляваш цял един
живот- заради студентския такъв? Явно- да , за мое огромно съжаление.
Малко са хората, които знаят с какво точно искат да се
занимават в бъдеще! Докато сме млади постоянно си меним мнението! Но моят
съвет е : Ако не знаеш с какво се захващаш, по- добре не се захващай! По- добре
изчaкай година, две, три- докато осъзнаеш силните си черти , с какво желаеш да
се занимаваш , коя е професията, която би ти доставяла удоволствие да я работиш, къде би бил успешен и най-
важното готов ли си да започнеш да изучаваш дадена специалност?
Как университета може да насърчи студентите към осъзнаване
на това, което изучават? Още в началото трябва ясно да се дефинират
специалностите и да се предоставят и обясняват възможните алтернативи за
реализация. Друг от начините би бил чрез
постоянни срещи с бивши студенти , които са успели да се реализират успешно в
завършилите области и специалности! По този начин студентите реално могат да се
докоснат и да имат стремеж към осъзнаване и поставяне на собствени цели. Биха
могли да видят на практика , къде могат да се реализират и къде могат да
работят. Това са малка част от практиките , които могат да се приложат в помощ на студента ....
По мои лични наблюдения много малко от студентите осъзнават
с какво са се захванали! Какво правят в момента ! И какво ще правят в бъдеще!
И най- големият проблем на българското академично образование е именно това ! Но
затова не са виновни само и единствено студентите- виновни са комплексни
фактори – от родителите, през приятелите, преподаватели – докато стигнем до
цялата икономическа конюнктура на страната и ценности които ни се налагат през
последните години ...........